Черешата принадлежи към род Прунус. Към него се отнасят и около 200 други вида. Тя е по-старо растение от вишната и участва в нейния произход.

Вишнапите, появили се през 17 век, са хибриди между черешови сортове и вишната.

Овошка на умерения климат

Черешата е широко разпространен овощен вид на умерения климат. У нас има благоприятни условия за евтино производство на висококачествени плодове, конкурентоспособни и на външните пазари. Първоначално черешата е била представена с единични дървета в ниви, лозя, дворове, покрай пътища, по-късно се създават и по-големи насаждения. Поради ценните качества на този плод площите в страната бързо се увеличава. Докато през 1950 г. у нас имало около 9000 дка черешови градини, с общо производство на плодове 23 хил. тона, през 1986 г. площта е 110,7 х. дка, а производството – 83,8 хил.тона. После обаче рязко намаляха грижите за насажденията, а с това и средните добиви от декар. Едва през последните десетина години има повишен интерес към създаване на нови насаждения и то предимно в обособените черешопроизводителни райони като Кюстендилския, Пазарджишкия, Пловдивския, Шуменския, Сливенския, Разградско-Търговищкия, Великотърновския, Ловешкия. (снимка) Ориентирането към този овощен вид се дължи на неговите достойнства – скороплодност, плодовете рано узряват, родовитостта е висока, дървото ражда всяка година, относително неголеми са производствените разходи, рентабилността е много добра и бързо се връщат вложените средства.

Плодовете са привлекателни и диетични
Привлекателната външност на плодовете е в хармония с ценните им хранително-вкусови, диетични и търговски качества. В тях има от 12,1 до 26,5% сухо вещество, 9,6 до 14,6% захари, от 0,26 до 1,21% киселини, от 0,46 до 0,71% пектинови вещества, от 0,72 до 1,14% калий, 0,1 до 0,15% фосфор, 15,6 до 47,7 ррм желязо, 4,7 до 16 ррм цинк, 2,3 до 5 ррм манган, 4,3 до 8 ррм мед, витамините С – от 10 до 42 мг%, А-23,2 до 144 мг%, РР – 0,05 до 0,16% мг. Витамин В9 е между 0,03 и 0,52 мг%, витамин Е – 0,3 до 2,234 мг%, витамин В1 – от 0 до 0,088 мг%, витамин В2 – от 0,04 до 0,024 мг%. Поради значителните количества калий и фосфор черешите са особено ценни за хора със сърдечносъдови, жлъчни, чернодробни и бъбречни заболявания, препоръчват се и за диабетно болни. След бедния на прясна плодова храна зимен период черешите са важен източник на витамини и на микроелементи за населението у нас.

УСТРОЙСТВО
Разположението на корените зависи от особеностите на подложката, състава и вида на почвата, предпосадачната подготовка. Растежът на корените е най-силен преди или след приключване растежа на леторастите. Кореновата система се разраства бързо и равномерно на дълбочина до 1 м и към четвъртата година излиза извън хоризонталната проекция на короната.
Надземната част се състои от стъбло и корона. Продължителят на стъблото е водачът. От стъблото израстват скелетните клони или клоните от първи разред, от който се появяват полускелетните клони или клоните от втори разред, чийто разклонения са клони от трети разред и т.н. Всички клони от трети, четвърти, пети и евентуално от шести разред образуват т.н. обрастваща дървесина или това са обрастващи клончета. Те носят по-голямата част от плодните и листните пъпки. Образувалият се през вегетационния период прираст първоначално е нежен и крехък. Това е филиз, след като вдървесинее и завърши с пъпка, е летораст, а след листопада е клонче. През следващата вегетация върху клончето се образуват нови прирасти и то става клонка. Едногодишните клончета, с които завършва водачът, скелетните клони и скелетните разклонения са продължители. Дължината им е различна, в зависимост от възрастта им и условията на отглеждане. Централният клон, скелетните клони и скелетните разклонения образуват скелетната дървесина. Следователно короната на дървото включва скелетна и обрастваща дървесина. Размерите и формата на короната се обуславят от сорта, подложката и условията на отглеждане. При благоприятни условия короната достига до 15-20 м височина и 10-12 м ширина.

ДЪРВЕСНИТЕ КЛОНЧЕТА са с дължина от 35 до 70-80 см , понякога и повече. Носят само листни пъпки, поради което се използват за формиране на короните. От листните пъпки покарват листа или леторасти. ПРЕЖДЕВРЕМЕННИТЕ КЛОНЧЕТА са по-тънки и израстват през втората половина на същата година, когато са израсли и дървесните клончета. И те носят само листни пъпки. ЛАКОМЦИТЕ са най-силните дървесни клончета с дължина над 80-100 и дори повече сантиметра. Имат дълги междувъзлия и недобре оформени листни пъпки в основата. СМЕСЕНИ КЛОНЧЕТА са добре развити едногодишни клончета, в основата на които са разположени последователно 6-8 плодни пъпки, а следващите до върха на клонките са листни. Добре отглеждано черешово дърво към 15-ата година трябва да има дължина на смесените клончета поне 20-25 см. БУКЕТНИТЕ КЛОНЧЕТА (МАЙСКИ БУКЕТЧЕТА) са типични за плододаващото черешово дърво – къси плодни клончета, най-често с по 5 -6 плодни пъпки, а понякога до 9 събрани в букетче около една листна пъпка. От нея през вегетацията израства твърде късо леторастче с розетка от 5-6 листа. В пазвата на всеки лист се формира по една плодна пъпка. От плодните пъпки се развиват цветове, съответно плодове, и клонката се оголва, като по нея остават само следи от мястото на прикрепване на дръжките им. По този начин всяко майско букетче се удължава слабо обикновено през май, откъдето е и името му. Това са най-ценните клончета при черешата – върху тях се образуват около 75% от плодните пъпки. При подходящи условия запазват жизненост 8-9 години. Редовното плододаване при черешата се дължи на ежегодното образуване на майски букетчета.
ПЪПКИТЕ са листни и плодни, от първите се образуват само листа или леторасти, а от плодните – само цветове. Листните са по-студоустойчиви. ЗЕЛЕНИЯТ ЛИСТ е изключително важна биохимична лаборатория. В него протича фотосинтезата, при която от водата и въглеродния диоксид под влиянието на светлината се образуват сложни органични съединения – основа на живота.