ИЗИСКВАНИЯТА
Черешата е светлолюбива. В страната ни изискванията й към светлината се удовлетворяват дори и на места със северно изложение.
(снимка) Тази овошка е взискателна към температурния режим на атмосферата. Повреди по плодните пъпки се наблюдават при студове -23,-25ºС по време на дълбокия покой. А след като премине, може да има поражения и при значително по-слаби мразове, особено при т. нар. повратни студове, които настъпват след продължителни затопляния в края на зимата. Сериозни повреди причиняват и късните пролетни мразове по време на цъфтежа или непосредствено след него. Във фаза “цветен бутон” са опасни температури от -1,7 до -5,5ºС, а при отворените цветове – в диапазона -1,1 до -2,2ºС. Плодниците и младите завръзи са най-чувствителни на студ. При еднакви други условия сортовете имат различна устойчивост на студ и късни пролетни мразове. Повреди от големи зимни студове могат да се случат, макар и по-рядко, по ствола, когато през ясни дни кората се нагрява силно, а през нощта бързо изстива.Образуват се пукнатини, които са началото на мразобойните петна, те трудно зарастват.
Черешата не понася продължителните летни засушавания и суховеите, особено при плитки почви и южно изложение. В такива случаи пожълтяват листата, появяват се пригори в различна степен, завива се петурата по дължината на централната жилка и накрая дори има преждевременен листопад.
Вирее на различни почви
Може да се отглежда на различни почвени типове, ако сортовете са присадени върху съответни подложки. Студените и твърде тежки глинести почви с често преовлажняване, засолените, плитките с плътна глинеста или камениста подпочва не са подходящи. Дълбоките, богати, добре дренирани, топли почви с добра влагоемност и с умерено съдържание на калций са най-добри за черешата.
Използва влагата от зимните валежи
За да протича правилно цъфтежът, да нарастват плодовете и леторастите, са нужни достатъчни количества вода в почвата. Поради ранното узряване и невисокият, транспирационен коефициент черешата използва добре акумулираните валежи в почвата през зимно-пролетните месеци и затова обикновено се отглежда при неполивни условия. При възможности за напояване е добре да се полива, особено при засушаване след беритбата. Опасни са застойните води в почвата, понеже в тях липсва кислород, нужен на корените. В подобни случаи може да настъпи асфикция (задушаване) и загиване на някои корени. При продължителни валежи по време на зреенето и висока атмосферна влажност плодовете се напукват.
В зависимост и от съчетанието на метеорологичните фактори ЦЪФТЕЖЪТ протича рано до средно рано, малко преди разлистването, и се влияе силно от метеорологичните условия и особеностите на месторастенето. Цъфтежът започва, когато средноденонощната температура на въздуха се повиши трайно над 8,4ºС. При “експлозивно” протичане, причинено от рязко повишаване на слънцегреенето, понякога придружено със суховеи, цъфтежът е сравнително кратък – от 7 до 9 дни. А при студена и дъждовна пролет – от 12 до 18 дни. В първия случай отворените цветове могат да приемат полена само 2-3 дни, след това покафеняват. В зависимост от времето на цъфтежа сортовете са ранно, средно и късно цъфтящи. Върху продължителността на цъфтежа оказват съществено влияние температурата на въздуха и влажността му. Средно и късно цъфтящите сортове изискват по-високо топлинно напрежение за преминаване на цъфтежа.
Пчелите са важни за реколтата
Всички черешови сортове са самостерилни. Известни са и самоплодните Стела, Лапинс, Санбърст и др. Засега обаче в практиката се отглеждат почти повсеместно самостерилни сортове, а те се нуждаят от чуждо опрашване.Това означава,че едносортови насаждения не може да бъдат създавани. При черешата са известни и т. нар. кръстосанонесъвместими групи от сортове, които не се опрашват взаимно. Следователно и от сортове само от една интерстерилна група не бива да се създава самостоятелна градина. За да плододават дърветата, те трябва да се опрашват от сортове от друга интерстерилна група, чийто цъфтеж съвпада по време. Известни са 13 кръстосано несъвместими групи при черешата. За страната ни от значение са следните:
– Румънка, Хеделфингенска, Черна едра хрущялка
– Обикновена белвица, Едра белвица, Переста белвица, Черна переста череша
– Дроганова жълта и Дьонисенова жълта
– Бинг, Наполеон, Ламберт, Стар, Император Францис
– Козерска, Българска хрущялка, Гермерсдорфска
– Моро, Бюрла
Опрашването при черешата се извършва от медоносната пчела.
На всеки десет декара трябва да се осигуряват поне три силни пчелни семейства. Засега в сортимента ни е включен само един самоплоден сорт – Стела.
Плодовете зреятслед 10 май
В зависимост от времето на узряване сортовете се отнасят към три групи: рано, средно и късно зреещи. Първо – около 10 май, започват да зреят черешите в най-топлите райони у нас, а през второто и третото десетдневие на месеца – и в останалите. При един и същи сорт узряването може да започне от осем до дванадесет дни по-рано или по-късно в зависимост от топлинното напрежение на атмосферата през пролетта. Беритбата приключва около средата на юли.
Ражда 40 години
Черешата е скороплоден вид. Дърветата започват да плододават на четвъртата-петата година след засаждането. Към осмата – деветата започва периодът на пълно плододаване. Родовитостта непрекъснато се увеличава докъм 18-25ата година, като се задържа все още висока докъм 30-40-ата година. С резитбени операции черешовите дървета се подмладяват и родовитостта им се поддържа сравнително висока.