ЗАСАЖДАНЕ
Мястото да отговаря на изискванията на черешата
(снимка) Определената площ трябва да задоволява в максимална степен биологичните изисквания на черешата, а те са:
– Надморска височина не по-голяма от 800-900 м, добър въздушен дренаж и наклон до 180, добра защитеност от силни ветрове по време на цъфтежа, наличие на удобни пътища в близост до площта.
– Абсолютната минимална температура по време на дълбокия покой да не се понижава под -23-240 С, да не се случват често студове (минус 10, минус 120) в края на зимата, предшествани от трайни затопляния, нито пък късни мразове (под минус 10) по време на цъфтежа, големи градушки или продължителни валежи по време на зреене на плодовете.
– Дълбока,почва (поне 1,5 м), отцедлива, с ниво на подпочвената вода под 2 м, с благоприятен топлинен, водновъздушен и хранителен режим.
– Слабо кисела до слабо алкална реакция на почвата (рН в разтвор от KCI от 6 до 7,5) и оптимално съдържание на активен калций.
Подготовка на терена
– При наклон на склона до 10-110 се изграждат наорни тераси, а от 11 до 180 -стъпаловидни.
– Третира се площта с раундъп или друг хербицид в съответна концентрация при заплевеленост с коренищни или кореноиздънкови плевели.
г Основното торене е с по 4-5 т/дка угнил оборски тор и 170-180 кг суперфосфат и 80-90 кг калиев сулфат, последвано от плантажна оран на дълбочина 60-70 см.
– Площта се подравнява и маркира на разстояния 6 х 5 м.
– Изкопават се посадъчните дупки с ямокопател и се запълват. Това е необходимо два месеца преди засаждането. На терасирани площи дърветата се засаждат по хоризонтали при разстояния между дърветата 6 м. При подложка дива череша разстоянията се увеличават с 1 м.
Избират се сортовете и схемата на насаждението
За правилния избор е наложителна консултация със специалист. Обикновено в дадено насаждение групата на рано зреещите сортове участва с 10-15%, среднозреещите – с около 30-35%, а останалите са късно зреещи. В места в близост до големи консумативни или курортни центрове процентът на рано зреещите сортове е по-голям -20-25%. В отделна градина сортовете се подреждат последователно по групи рано, средно и късно зреещи. Всеки сорт се представя с цели редове – един или повече.Опрашителите трябва да цъфтят едновременно с основните сортове или поне 50% от пълния им цъфтеж да съвпада, да са с еднаква устойчивост на студ и късни пролетни мразове. Между сортове от дадена интерстерилна група се засаждат дървета от сортове от друга или сортове опрашители. При 2 взаимно опрашващи се сорта дърветата на единия не бива да са отдалечени от тези на другия на 50-60 м или след 6-8 реда от единия сорт следват 4, 6, максимум 8 реда от другия. При 3 сорта, при които 1 основен, а трите се опрашват взаимно, основният е с 6-8 реда, а другите с по един или два, следвани отново с 6-8 реда от основния сорт и т.н. Желателно е участието на Стела и в малките, и в големите градини като универсален опрашител. Всички тези въпроси се решават преди доставката на посадъчния материал.
Засаждат се чистосортови дръвчета
Дърветата трябва да отговарят на изискванията на БДС за посадъчен материал и с гарантирана автентичност на сортовоподложковата комбинация, здраво навързани на снопчета и етикетирани. Засаждат се през есента по парцелки съобразно изработената схема. Във всяка посадъчна ямка се осигуряват по 10 кг угнил оборски тор, 100 г суперфосфат и 60 г калиев сулфат, добре смесени с почвата, с която се запълва ямата независимо от основното торене.
С остра овощарска ножица се опресняват некалусиралите рани на корените, а счупените се премахват. Необходими са 2 работника – единият поставя посадъчната дъска така, че в двата й странични вреза да попаднат двете допълнителни колчета, а в централния й врез – стволът на дръвчето. Корените на дръвчето се разполагат правилно в ямката. Засипват се с влажна рохава земя, от време на време дръвчето се стръсква, почвата се притъпква добре неколкократно от периферията на ямката към дървото. След засаждането то трябва да остане отвесно, а мястото на присаждане да е 5-6 сантиметра над почвената повърхност т.е. след окончателното слягане на почвата да е на височината, на която е било в питомника.
Около засаденото дръвче се прави пристъблена чаша и то се полива с 15-20 л вода. Засадените дръвчета са обвиват с амбалажна хартия, царевични или слънчогледови стъбла, но никога с полиетилен.
Градината да е добре обработена
През първите няколко години след засаждане в междуредията може да се отглеждат само бобови или тиквови растения, като пристволните ивици задължително се поддържат в черна угар чрез ръчна или машинна обработка, неколкократни плитки почвообработки през вегетациония период и есенна оран на дълбочина 18-20 см.
Междуредията на плододаващите градини се подържат в черна угар с периодично засяване на покривни култури (фацелия, бяла лупина, синап, фий) или внасяне на оборски тор. Културите се засяват през август-септември, а се заорават преди цъфтежа. През вегетацията междуредията се обработват 4-5 пъти до август, а избуялите плевели се заорават в края на октомври на дълбочина 16-18 см.
Почвата трябва да е наторена
До петата година след засаждането дърветата се торят само с азотни торове в пристъблени кръгове с размери с 1 метър по голям диаметър от хоризонталната проекция на съответната корона, а след 5-ата година се тори цялото междуредие. Нормата за азотното торене се определя съобразно данните от съдържанието на този елемент в листата. Тори се с фосфорни и калиеви торове – през 3 години след 5-ата година след комплексна преценка – визуална за дължината на едногодишния прираст и след анализ на данните от почвени и листни проби и получените добиви. Определянето на торовите норми при трите хранителни елемента се извършва с помощта на агрохимик. Около две трети от годишната торова норма при азота се предоставя на дърветата в края на март, следвана от повърхностна почвообработка, а останалата част – в началото на ноември. Фосфорното, калиевото торене и внасянето на оборски тор (по 4-5 т/дка) се извършва през есента преди оранта на почвата на дълбочина около 30 см с приспособление за дълбоко внасяне. Универсални дози за торене на насажденията няма. Торовата норма се изчислява по формулата Х=(A x 100):Б, където Х е търсеното количество тор, А – количеството хранително вещество в торовата норма, Б – процентното съдържание на хранителното вещество в наличния минерален тор.
Черешата се отглежда и без поливане
Средната годишна сума на валежите у нас е 672 л/м . Ако приемем, че всеки овощен вид изразходва най-много вода от края на цъфтежа до беритбата, то черешата е в най-благоприятно положение в сравнение с останалите дървесни видове. Касае се за период от около 40 до 75 дни, за който валежите са достатъчни за повечето от черешопроизводитилните райони в България. Този наш извод се потвръждава от производствената практик. У нас черешата се отглежда успешно при неполивни условия, плодовете са едри, с привлекателна външност и високи вкусови качества. При екстремни засушавания и съответни възможности добре е да се извършват 1-2 поливки след беритбата.