Прасковата (Prunus persica) е вид растения от семейство Розови (Rosaceae). Достига около 4 m височина. Кората на нейното стъбло и на по-старите ѝ клони е червеникавокафява, а младите клонки са зелени или червеникави.

Съществуват над 5000 вида праскови с жълта, розова или бяла вътрешност.За родина на прасковата се смята Китай. Там богът на дълголетието се изобразява винаги с праскова в ръце. Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието плодовете на прасковата са били смятани за вредни, а с лечебна цел са се ползвали само листата.

Прасковите съдържат витамините В1, В2, В9, PP, С, Е и каротин (колкото по-жълти са плодовете толкова по-високо е съдържанието му). Те са богати на калий, натрий, фосфор, магнезий и калций. Съдържат, макар и в ограничени количества, желязо, титан, манган, мед, никел, хром и молибден. Съдържанието на пектин в плодовете зависи от степента им на зрялост – в зелените пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите. 80 – 90 % от съдържанието на плода е водно, 6 – 14 % са захарите, включително и захароза, около 8 % са пектиновите вещества, средно 15 мг% е наличието на витамин С и около 0,8 мг% е каротинът.

Прасковите съдържат ценни органичните киселини – ябълчна, винена, лимонена, и минералите – калий, желязо, фосфор, манган, мед, цинк, селен и магнезий. Богати са на витамин С, една праскова доставя ¾ от необходимата дневна доза от антиоксидантния витамин. Съдържат витамини от група В, включително и фолиева киселина, витамин Е, К, РР и етерични масла.

Много от ценните вещества в плода се запазват дори и при кулинарна подготовка – при консервиране, приготвяне на сладки изкушения, при сушене.