Предполага се, че кайсията произхожда от Китай, където първите писмени сведения за нея датират отпреди 4000 години пр. н. е. Оттам през Централна Азия се е разпространила в Европа.

В България най-вероятно отглеждането и започва в началото на I век от н.е.

Дървото встъпва рано в плододаване – още през третата година след засаждането. Плодовете узряват рано, непосредствено след тези на черешата и вишнята. Специфичните биологични особености на кайсията, нейните високи изисквания към климатичните и почвени условия налагат особено голямо внимание при избора на място за нова кайсиева градина. Температурните колебания и повратните мразове в края на зимата и началото на пролетта са най-големите врагове за този овощен вид. Подходящи за отглеждане на кайсията са местата в близост до водни басейни, планински реки и склонове на по-малки възвишения, където има въздушен дренаж и не се задържа студен въздух. Безусловно най-благоприятен в нашата страна е Силистренският район. Освен него, добри условия има и в Лудогорието и Южна Добруджа, Ломски, Оряховски, Варненски и Бургаски район.

За засаждане на кайсиеви градини или единични дървета се избират места с лек наклон, със северно, североизточно или северозападно изложение. Като правило кайсията изисква дълбоки, леки, добре дренирани почви с дълбоки подпочвени води. При използване на подходяща сливова или джанкова подложка те могат да се отглеждат и на по-тежки и влажни почви. Нови кайсиеви дръвчета могат да се засаждат на мястото на стари не по-рано от 4 години след изкореняването им. Жизнеността, дълголетието и родовитостта зависят най-вече от правилния избор на подходящ сорт. Като подложки могат да се използват кайсия, джанка, слива и по-ограничено бадем и праскова. Не трябва да се използва случаен подложков материал с неизяснен произход. При по-сухи, леки и варовити почви се използва кайсиевата подложка. Тя е напълно съвместима с кайсиевите сортове и индуцира висока родовитост, дори при неполивни условия. Недостатъкът и е, че стволовете на дърветата, присадени върху нея, по-често страдат от мразобоини петна, получени от резки температурни колебания. За предпочитане е да се използват костилки от зарзала или от кайсиевите сортове Алфред, Тилтон, Хегайт и отбрани форми от Унгарска кайсия. При по-тежки и влажни почви намират приложение джанковата и сливовата подложки, които трябва предварително да са изпитани и предложени за производство. Много висока жизненост и дълголетие придават семенните джанкови подложки Джанка 4 и Айдемирска. За интензивни, гъсти насаждения е подходяща семенната сливова подложка Зелена ренклода СД4, която индуцира умерен растеж. От вегетативните кайсиеви подложки перспективни са Дамасцена 1869 (умерено растяща) и подложките Марияна 8/1 и Мироблан.

Основно изискване към сорта е потенциалната му възможност за високо и редовно плододаване и отлично качество на плодовете. В сортовата структура е желателно наред със сортовете Унгарска кайсия и Кишиневска ранна да се включат и новите високодобивни сортове Ърли ориндж, Модесто, Делмаст и Мъркулещи 19. Едри и привлекателни са плодовете на сортовете Роксана, Делмаст, Унгарска кайсия, а транспортабилни и с плътни плодове – Хароджем, Ърли ориндж, Силистренска компотна, Караскал, Модесто, Делмасю.. Ранозреещи са сортовете Кишиневска ранна, Кастелтон, Ърли ориндж, Харкот и Силистра 252. Средно ранни са Унгарска кайсия, Модесто, Караскал, Роксана, Мъркулещи 19 и Хароджем От групата на къснозреещите интерес представляват Силистренска компотна, Умберто, Делмаст и Ряховска късна. За по-неблагоприятните райони в България, където кайсията страда повече от т нар апоплексия (внезапно загиване на дърветата), са подходящи сортовете с по продължителен покои и късен цъфтеж като Силистра 252, Силистренска компотна и Мъркулещи 19.

Правилното формиране на короната на кайсията е от голямо значение за доброто плододаване през целия и живот. Целта на резитбата е да се изгради по-бързо надземната част на дървото с желана височина на стъблото и определен тип на короната. Разположението на скелетните клони в пространството трябва да осигурява достъп на светлина и въздух във вътрешността на короната и ежегодно образуване на прираст. Подходящи типове корони са подобрено етажна и полуплоска. Подобрено етажната корона се състои обикновено от 6-8 скелетни клони, от които 3-4 образуват първия етаж а останалите се разполагат поединично върху водача, формирането на короната в зависимост от силата на растежа става за 3-4 години.

В първите години на плододаване кайсиевите дървета имат силен растеж. След встъпване в пълно плододаване започва по-силна резитба, като се реже на две – и тригодишна дървесина. За да има добро плододаване, трябва да се поддържа прираст на продължителите на скелетните клони не по малко от 30 – 40 см. За интензивни кайсиеви градини с по-гъсто засаждане, където броят на дърветата на един декар достига 40 – 50, добри резултати дава полуплоската корона. Тя се формира лесно. Стволът на дърветата е 50 – 60 см. Резитбата се свежда до отстраняване или съкращаване на силни клони, насочени към междуредието, като стремежът е скелетните клони да са насочени по посока на реда. Общият брои на скелетните клони не е фиксиран точно и не се изисква формиране на точно определени етажи. След петата-шестата вегетация се прави резитба за ограничаване височината на короната.

Досега се приемаше че кайсията е сухо-устойчива култура. Нашите изследвания показаха, че през определени периоди на вегетацията кайсията реагира чувствително на недостига на влага, което води до нередовно и недостатъчно плододаване. Затова при липса на достатъчно валежи (минимумът е 650-700 мм) с правилно разпределение през годината е наложително да се полива, като влажността на почвата трябва да се поддържа над 70% от ППВ. При поливката трябва да се овлажнява целият коренообитаем почвен слой, които за кайсията е с дълбочина около 80 см. Най-важните поливки са 2-3 седмици преди беритбата, в началото на август към средата на септември. В млада възраст кайсията изпитва нужда преди всичко от азотно торене (при положение че преди засаждането е направено запасяващо торене с фосфорни и калиеви торове). В зависимост от почвеното плодородие годишно се внасят от 45 до 90 г амониева селитра на 1 кв м хранителна (коренообитаема) площ, като към петата година се преминава към торене на цялата площ на насаждението. Най-добре е азотните торове да се внасят на два пъти половината от нормата през март и останалата половина – в края на май. Фосфорните и калиевите торове се внасят периодично през 3-4 години, като задължително се заорават на по-голяма дълбочина. Почвата трябва да се поддържа чиста от плевели чрез обработки. В новозасадените и неплододаващи градини могат да се отглеждат междуредови култури, които да не пречат на дърветата, например бобови, ранни зеленчуци, дини. Неподходящи са царевица, люцерна, слънчоглед, тютюн, домати.