БОЛЕСТИ
“Бялата ръжда” оставя дървото без листа
Цилиндроспориозата, известна още като кокомикоза, “бяла ръжда”, е най-опасната гъбна болест по черешата. При благоприятни метеорологични условия тази болест причинява обезлистване на дърветата още през месец юли. Преждевременно обезлистените дървета измръзват през студени зими, а в разсадниците се получава нестандартен посадъчен материал.
По горната повърхност на заразените листа се появяват дребни кафяво-червени до морави петна, с кръгла до неправилна форма. При влажно и дъждовно време върху долната повърхност на петната се образуват изобилно бели купчинки от спори, откъдето идва и едно от наименованията на болестта “бяла ръжда”. При поява на многобройни петна тъканите между тях пожълтяват, а по-късно покафеняват и листата окапват преждевременно. По-слабо нападнатите листа остават върху дърветата до края на вегетационния период.
(снимка) Причинител на болестта е гъбата Вlumeriella. Jaapii, която презимува в окапалите заразени листа върху почвената повърхност в овощната градина. Най-обилно аскоспори се отделят при температура от 15 до 27о С, а най-слабо при температура около 8оС.
Първите петна у нас обикновено се появяват през периода 4-15 май. След появата на петната при влажно време от долната им страна се отделя сиво-бяла маса, съдържаща конидии, които причиняват вторичните заразявания. Конидиите се отделят при дъжд и се пренасят от лист на лист чрез дъждовни капки и вятър.
Борбата
Първото профилактично пръскане се извършва непосредствено след цъфтежа или по-точно по време на окапване на венчелистчетата. Следващите се правят в интервал от 7-14 дни в зависимост от последействието на използваните фунгициди. Обикновено до прибиране на реколтата се пръска 2 или 3 пъти. След прибиране на реколтата се извършват едно или две пръскания, в зависимост от първичната зараза и метеорологичните условия. Използва се един от фунгицидите: байкор 25 ВП – 0,15%, делан 750СК – 0,5%, делан 75 ВП – 0,1%, сапрол 19 ЕК – 0,1%, 19ЕК – 0,1%, силит 40СК – 0,15%, фоликур 25 ВГ – 0,075%, браво 500 – 0,3%.
Слединфекциозните (лечебни) пръскания намаляват наполовина броя на пръсканията срещу болестта през отделни години. Използват се байкор 25 ВП – 0,15%, байкор 300 ЕС – 0,1% или фоликур 25ВГ – 0,075%.
Всички черешови сортове с ценни стопански качества са чувсвствителни в различна степен на болестта. От проучените в Института по овощарство, Кюстендил, сортове слабо чувствителни са Вик, Шмидт, Бигаро Оратовски, средно чувствителни са Козерска, Бигаро Бюрла, Ранна черна едра, Ляна, Ранна от Бал, Аноне, Мертон Марвил, Хеделфингенска, силно чувствителни са Принцеса, Приусадебная, Уиндзор, Охридска,Техловицка, Мертон баунти, Мертон крейн, Бинг.
Ранното кафяво гниене “опожарява” цветовете
Първите симптоми се наблюдават по цветовете. Отначало по венчелистчетата се появяват кафяви петна, които постепенно обхващат целия цвят ,който изсъхва. Заразата от цвета по дръжката се пренася и до носещата я плодна клонка , която също изсъхва. Цветовете при силно заразените дървета изглеждат като опожарени от огън и тази форма на болестта е известна още като “опожаряване” на цветовете.
По плодовете повредата започва като дребно , закръглено кафяво петно, което нараства и обхваща целия плод. При разрязване на нападнатите плодове се вижда, че тъканите под петното са кафяви и изгнили. Заразените плодове най-често остават върху клонките, като се мумифицират.
Причинител на болестта е гъбата Monilinia laxa, която презимува като мицел в заразените клони и мумифицирани плодове. Образуването на спори започва още през зимата при наличие на влага и температура над 0оС.
Най-обилно спори се образуват при температура около 20оС и относителна влажност на въздуха над 90%.
Конидиоспорите се отделят от конидионосците при навлажняване и чрез дъждовните капки и росата се разнасят върху дърветата. Чрез вятъра, въздушните течения и насекомите спорите могат да се пренесат и на по-големи разстояния.
Мерките
Със санитарната резитба за отстраняване на заразените клонки и мумифицирани плодове се намалява зимуващата зараза.
Химическата борба е насочена към предпазване от заразяване. Тя включва едно предцъфтежно, едно или две цъфтежни и едно следцъфтежно пръскане. За предцъфтежното пръскане, което се извършва във фаза цветен бутон, най-добре е да се използват медни препарати – бордолезов разтвор – 1% или шампион ВП – 0.4% или фунгуран ОН 50 ВП – 0,4%.
Цъфтежните и следцъфтежни пръскания се извършват с един от следните фунгициди: анвил 5СК – 0.06%, роврал 50 ВП – 0.15%, ронилан ФЛ – 0.15%, сумилекс 50 ВП – 0.15%, систан 12 Е – 0.04%, , пънч 40 ЕС – 0.0075%, делан 750СК – 0.05%.
Късното кафяво гниене поразява плодовете
(снимка) По заразените плодове се появява първоначално малко кръгло кафяво петно, което постепенно нараства и обхваща целия плод. Засегнатите тъкани са кафяви, изгнили. По-късно върху тях се появяват едри спорообразуващи туфи с охрен цвят, разположени в концентрични кръгове. Нападнатите плодове окапват преждевременно или остават мумифицирани върху клоните.
У нас късното кафяво гниене се причинява от гъбата Monilia fructigena, която има същия цикъл на развитие както M. laxa.
Борбата срещу късното кафяво гниене се провежда със същите фунгициди, както при ранното кафяво гниене. Обикновено се прави 1 пръскане около 3-4 седмици преди прибиране на реколтата.
Сачмянката дупчи листата
От гъбната сачмянка по костилковите овощни видове по листата отначало се появяват дребни пурпурни точки, които се разрастват до дребни закръглени петна (1-6 мм) с бледокафяв до охрен цвят. Тъканите около петната придобиват червено-кафяв цвят във формата на пръстен. При младите, още нарастващи листа, тъканите в средата на петната некротират и отпадат, поради което върху петурите се образуват дребни кръгли дупки. При добре развитите вече листа петната остават и при тях няма перфорации. Тъканите между дупките и петната жълтеят и при силно нападение листата окапват преждевременно. По леторастите също се образуват пурпурни точки, които се разрастват до закръглени или елиптични и слабо вдлъбнати петна с тъмнокафяв до червено-кафяв цвят. При обелване на кората се наблюдава почервеняване на тъканите под петната и венец от червено-кафяво оцветяване около тях в здравата тъкан. Повредените части често пъти са покрити със смола. По плодовете се образуват кафяво-червени петна, чиито тъкани спират да нарастват, в резултат на което се получава вдлъбване, а месестата част на плода остава сраснала с костилката.
(снимка) Причинител на болестта е гъбата Stigmina corpophila, която презимува в заразените клонки и пъпки като мицел и конидии, които през пролетта при поява на листата и леторастите причиняват първичните заразявания.
Защитата
Изрязват се и се унищожават заразените клонки за намаляване на зимуващата зараза.
Чрез химическа борба се предпазват тъканите от заразяване. За целта се провеждат есенно пръскане след листопада и ранно пролетно или предцъфтежно пръскане с бордолезов разтвор – 2% или шампион ВП – 0,4%. При чувствителните сортове и при благоприятни за развитие на болестта условия се провеждат и 1-2 следцъфтежни пръскания в интервал от 10-14 дни с пероцин 75 Б – 0,3%.
От бактериален пригор загива цялото дърво
Симптомите от бактериален рак (пригор) се наблюдават най-често по ствола, скелетните клони и разклонения. Около мястото на повредата се забелязва хлътване или подуване на тъканите. Кората е с по-тъмен цвят, лъскава и мазна. В повечето случаи в мястото на повредата тя е разкъсана и раните са покрити със смола. При обелване на кората в мястото на инфекция и около него се вижда, че камбият и сърцевината са с тъмнокафяв цвят. Повреди се наблюдават и по крайните разклонения и пъпките, които през пролетта не се развиват, остават сухи и покрити със смола. При разрязване се вижда, че тъканите под пъпките са некротирали. Симптоми по листата и плодовете се наблюдават много рядко. Нападнатите листа са дребни, светлозелени и са осеяни с тъмнокафяви петънца с диаметър 2-3 мм и с по-светъл ореол. По плодовете повредите се изразяват в дребноплодие и хлътвания. При благоприятни условия за развитие на болестта и при непровеждане на борба срещу нея тя обхваща постепенно цялото дърво.Отначало изсъхват отделни клонки и скелетни разклонения, а по-късно и цялото дърво. Обикновено листата на болните дървета не окапват през есента.
Причинител на болестта е бактерията Pseudomonas syringae p.v. syringae van hall, която презимува в раковините върху заразените стволове, клонки ,клони, пъпки. През есента по време на листопада бактериите се активират и причиняват заразявания главно през листните отпечатъци, рани, нанесени от резитба, вредители и измръзване.
Предпазни мерки
За ограничаване на болестта се изкореняват и унищожават изсъхналите дървета. Изрязват се до здраво изсъхналите клони и клонки. Резитбата се провежда през летните месеци непосредствено след беритбата, когато защитните сили на растенията са по-големи, а патогенът е с по-слаба активност. Раните от резитбата да се замазват с блажна боя с добавка на меден сулфат, шампион или фунгуран. Инструментите за резитба да се обеззаразяват с натриев хипохлорид 1:4 или спирт за горене. За да се предпазят от зараза, дърветата се пръскат през есента по време на листопада и рано през пролетта преди разпукване на пъпките с бордолезов разтвор – 1% или шампион – 0,4% или фунгуран – 0,4%.
Бактериалният рак по овошките образува тумори
(снимка) Бактериалният рак у нас нанася по-сериозни щети в овощните разсадници, където при чувствителните подложки може силно да понижи качеството на посадъчния материал.
Бактерията, причиняваща бактериалния рак, напада корените и кореновата шийка, върху които се появяват първоначално дребни туморчета, които са със зърнеста структура и бледожълт цвят. Често пъти туморите нарастват бързо и достигат големина на зелка. Отначало те са гладки, меки, а по-късно потъмняват и се втвърдяват. През следващата година обикновено туморите се разпадат и мястото им става входна врата за други микроорганизми, причиняващи гниене. Туморите пречат на сокодвижението, в резултат на което дръвчетата отслабват. Особено опасни са туморите, които са разположени върху централните корени или в основата на стъблото.
Бактерията Agrobacterium tumefaciens се запазва в почвата и в туморите на нападнатите растения. Източници на зараза са и голям брой тревисти растения, които се нападат от нея. Тя заразява през рани. Попаднала в корените, тя предизвиква хиперплазия на клетките и образуване на описаните тумори.
Защитата
l За да се предпазят овошките от болестта, е необходимо разсадниците и градините да се създават на площи, незаразени от бактерията;
В тях да се прилага сеитбообращение, като за целта се засяват и отглеждат в продължение на 5-6 години житни култури и по-специално царевица;
Овощните разсадници да се разполагат на добре дренирани площи с киселинност /pH/ на почвата 5,5-6,0, която може да се поддържа с амониев сулфат, използван като тор;
– За маточни насаждения да се използва само здрав сертифициран материал. Кореновата система на здравия материал от подложки и семената за семенилището да се третира профилактично, като за целта се използва глинена каша с добавка на 1% меден карбонат, меден оксихлорид, фунгуран, шампион.
При почвообработките в овощните разсадници и градини да се избягва нараняване на кореновата система;
– Да се следи за поява на вредители по корените (черна златка, гризачи и др.) и да се провежда навременна и ефикасна борба;
– Когато се изважда посадъчният материал, се унищожат дръвчетата с тумори върху главния корен и кореновата шийка. При дръвчета с единични тумори върху страничните корени те да се отстранят, а кореновата система да се потопи в глинена каша с добавка на 1% меден карбонат, меден оксихлорид, фунгуран, шампион;
(снимка) – Корените на посадъчния материал да се потапят превантивно в глинена каша с добавка на 1% меден карбонат, меден оксихлорид, фунгуран, шампион.;
– Да се използуват подложки, устойчиви на болестта. Махалебковите подложки за черешата у нас са устойчиви на бактерията. Много силно чувствителна е вегетативната подложка Колт.
Вируси и вирусоподобни микроорганизми не отминават черешата
От тях с най-голямо икономическо значение са вирусът на некротичните пръстеновидни петна по костилковите, вирусът на деформиращото прошарване по сливата и вирусът на издребняване плодовете по черешата. Първите два вируса се пренасят чрез присаждане и чрез семената и прашеца. Това е причина за широкото им разпространение, а освен това се затруднява и борба с тях. Вирусът на издребняване на плодовете се причинява от преносител- Phenacoccus aceris.
Тези вируси забавят растежа на дръвчетата и намаляват жизнеността им. По листата на инфектираните дървета се наблюдават хлорози, некрози, деформации на листата и плодовете, а по клоните и стволовете – смолотечение, което води до потиснат растеж на дърветата.
Основна превантивна мярка срещу всички вирусни и микоплазмени болести е производство и засаждане на здрав, вирусно свободен посадъчен материал.